Stín stíhá stín [Bulgarian translation]

Почти пет и половина сутринта е – отново настъпва онзи миг,

когато трябва да стана и да започна да си търся гребена, обувките, чая и очилата.

Тях най-вече, разбира се, тъй като навън вече се тълпят

към големия сериал. Аз очаквам следващите епизоди.

Сянка гони сянка

в шеметния паноптикум на есенната утрин.

Сянка гони сянка,

зората се е разкрачила като арка

над всичко това.

Отварям ложата, която е моят прозорец във втория мецанин,

и гледам към сцената, която някой е покрил цялата в калаено.

Размишлявам къде се крие светложълто или пък бяло –

и там под чадъра върви може би слабост, може би сила.

Сянка гони сянка

в шеметния паноптикум на есенната утрин.

Сянка гони сянка,

зората се е разкрачила като арка

над всичко това.

Шест шапки се движат през пътното платно.

Шест шапки в 6:00 бързат през Прага.

За какво ли си мислят под периферията тайнствените ми познати?

За всичко или за нищо… Или може би за хълбоците на една и съща дама?

Сянка гони сянка

в шеметния паноптикум на есенната утрин.

Сянка гони сянка,

зората се е разкрачила като арка

над всичко това.

И ето че вече е шест и половина. Светлината трепна решително през драперията.

Защо ми е да знам твърде много? От чая ще започне да се надига пара – в нея ще се скрия

от всичко това.

• Artist:Hana Hegerová
• Album:Potměšilý host (1987)