Gözümden Düştüğün An [Bulgarian translation]

Санджак:

Заради когото усмивката ти се е променило на него отиди тогава.

Когато си отидеш ще остана ли цял?

Аз ще говоря, но ти не ме слушай ще говоря отвътре.

Днес може аз ще умирам, но утре може ти.

Тези очи които те гледаха станаха кръв.

За мене днес е деня за отмъщение.

Остави сбогуващите думи.

Дори да знам края на този път аз го извървях не ти.

Пак очите ми гледат прозореца.

В дъното на мазето.

Сънените очи които обичаше на този мъж.

Стана за тебе автор без да спи.

Който види ще помисли, че съм забравил лесно.

Крия вътре в мен колкото мога.

Само аз ли знам или ти забрави

Обещанията които не ги спази?

Лудост беше когато те хванах за ръка.

Като вчера с мене се смееше, а сега си с него.

Възраждането ми беше с тебе но.

Бетствието беше когато падна от очите ми

Припев:

Кого съм слагал на твоето място...

Колкото и да ти казвах остани ти падаше от окото ми.

Вътре в мене гори.

Ти мислиш, че ръцете ми докосват някого

Колкото и да ти казвах остани ти падаше от окото ми.

Вътре в мене гори.

Аз мисля, че когото докосваш негова бъди за цял живот.

Таладро:

Липсата е като да питам месеците,

Някои като теб някои като пръстта,

Любовта е да се наситиш на болката,

Ще те разказват любовта и пръстта.

Затова вързана от ръцете жена,

Преобладан съм същия е вкуса ти.

Минавайки от всички улици пропаднах гледайки всички лица са като твоето.

Тъжните туртуари на селото ни,

Болката в мен не загасна.

Не бих сложил на мястото ти някого умрях от любов майко не ме измамиха.

От проблемите ми още пороблеми създават

Мълча си и мислят, че се кефя.

Болката в мене е като пример, но защо правят да расте още?

Аз съм любовта на твоята любов

Отцъствието ти е като стрела, а сърцето ти като къща.

Не казвай не моля те за Бога позволи ми да обичам тези очи.

Вседно е старнен ехперимент

Обичта е трудно нещо, но пробвайте.

Жената която косъма на косата ти дори прикрива слънцето ми

Само поискай и ще умра за тебе.

Припев:

Кого съм слагал на твоето място...

Колкото и да ти казвах остани ти падаше от окото ми.

Вътре в мене гори.

Ти мислиш, че ръцете ми докосват някого

Колкото и да ти казвах остани ти падаше от окото ми.

Вътре в мене гори.

Аз мисля, че когото докосваш негова бъди за цял живот.

Джанфеза:

Целия кислород на света съдържа очите ѝ.

Който съм загубил ми липсва, а не от който съм се отказал.

Много ми липсваш.

Дори и магмените скали ще стопи думите ти,

А ума и може да превърне в камък дори и най-гъвкавите кючекини.

В зима превръща лятото напразно ни охлажда,

Идването и беше така красиво, че исках пак да отиде и да се върне.

Губи си красивите чувства, не може пътят да показва следите.

С отиването си накарва да хлътнат по нея.

Отидай и се връщай пак.

Искам да усещам дъха ти около врата си.

Един път протегни моля те ръка.

Който обича бива обичан, но ти ако ме обичаш.

Преди тебе сърцето не ме болеше.

Болката ми беше много, но не болеше.

Стар спомен жесток.

Жесток, Жесток.

Пет пари не струва отцъствието ти, но същото е и присъствието ти.

Откакто дръпна топлината и светлината си ми е студено.

Снежно покритие се изсипа в географията ми.

Откакто не мога да видя лицето ти не съм добре.

Припев:

Кого съм слагал на твоето място...

Колкото и да ти казвах остани ти падаше от окото ми.

Вътре в мене гори.

Ти мислиш, че ръцете ми докосват някого

Колкото и да ти казвах остани ти падаше от окото ми.

Вътре в мене гори.

Аз мисля, че когото докосваш негова бъди за цял живот.

• Artist:Sancak
• Album:Cesaretim Yok