Само споменът има пътеки [Samo spomenǎt ima pǎteki]

Догорява на запад денят,

уморено заспиват вълните,

а не идва при мене сънят,

не заспива скръбта във гърдите.

На морето напомня ми тя

и на южната нощ звездопада.

Оня миг, в който ти долетя

като песен от звездна балада.

Много пъти ний бяхме щастливи

и сме идвали с нощния звън

и с ръце, като вятър незрими,

пак ни галеше с приказен сън.

После будни разбрахме тъгата –

тази истина тъжна за нас.

Към красивите дни по брега

само споменът има пътеки.

Зазорява от изток денят,

заиграват отново вълните,

а не идва при мене сънят,

все тъй будна скръбта е в гърдите.

И ми спомня тя пак и сега

за града и за лодките бели,

и за дните със теб по брега,

като чайки далеч отлетели.

(×3):

Много пъти ний бяхме щастливи

и сме идвали с нощния звън

и с ръце, като вятър незрими,

пак ни галеше с приказен сън.

После будни разбрахме тъгата –

тази истина тъжна за нас.

Към красивите дни по брега

само споменът има пътеки.

• Artist:Lili Ivanova & Asen Gargov
• Album:Животът ни събира, животът ни разделя (1978)