Как много тех, с кем можно лечь в постель [Kak mnogo tekh, s kem mozhno lech' v postel'] [Bulgarian translation]
Как много тех, с кем можно лечь в постель [Kak mnogo tekh, s kem mozhno lech' v postel'] [Bulgarian translation]
Колко много са тези, с които можеш да лежиш в леглото,
Колко малко са тези, до които искаш да се събуждаш...
И сутрин, тръгвайки си, обърни се,
Помахай с ръка и се усмихни,
И цял ден, се вълнувай, чакай вести.
Колко много са тези, с които можеш просто да живееш,
Да пиете сутрин кафе, да говорите, да спорите...
С които можете да отидете на почивка на море,
И както е редно - и в радост, и в тъга
Да бъдете заедно... Но без да се обичате...
Колко малко са тези, с които искаш да мечтаеш!
Да гледате облаците в небето,
Да пишете любовни слова в първия сняг,
И да мислите за този един и единствен човек...
И да не знаете и искате по - голямо щастие.
Колко малко са тези, с които можете да помълчите,
Които разбират от половин дума и половин поглед,
Този, на който ще даваш без жалост година след година,
И за когото можеш, като награда
Да поемеш всяка болка и изтезание...
Ето така се случват нещата,
Лесно идват, лесно си отиват...
Всичко, защото са толкова много тези, с които можеш да лежиш в леглото.
И малко са тези, до които искаш да се събуждаш.
Колко много са тези, с които можеш да лежиш в леглото,
Колко малко са тези, до които искаш да се събуждаш...
И животът ни оплита като нишка,
И ни мести като на игра.
Ние мечтаем: работа...дом...живот...
Който иска да чуе - длъжен е всичко да слуша,
А в бързината - забелязваш само тела,
Спри...и се загледай в душата.
Ние избираме сърце - с ума,
Понякога се боим да се усмихнем на усмивка,
Но душата откриваме на този,
С когото искаме да се събудим...
- Artist:Eduard Asadov