Вечната обич [Vechnata obich] [Russian translation]

Любо:

Всяка вечер аз говорех с Луната.

Може ли да мине болката сива?

Ти си тръгна и заплака душата!

Плаче душата!

Леден вятър вие в дългите нощи.

Може би ще дойдеш... Чакам те още!

Ти отне съня ми и си замина!

Тръгна си, мила!

Румяна:

Ех, аз в чуждите думи

много сляпо повярвах и загубих те!

Ех, много време измина,

но към теб не изстинах

и желая те!

Румяна и Любо:

Вечната обич сега праща ни свойта стрела!

Нека простим и да бъдем пак щастливи!

Любо:

Аз очаквам пак да видя очите

и да погаля нежно с пръсти косите.

Моя обич, чакам стъпките в мрака!

Тебе очаквам!

Румяна:

Ти, ти си моята магия

и не мога да крия

моята любов!

Румяна и Любо:

Вечната обич сега праща ни свойта стрела!

Нека простим и да бъдем пак щастливи!

• Artist:Rumyana