Il muro [Bulgarian translation]

Кой пък е казал, че е противоречие

да ти хрумне нещо, а после – да размислиш?

В крайна сметка животът е преображение –

по същия начин какавидата става пеперуда.

Понякога става така с гледната точка:

нещо незначително – и се преобръщаш.

Така от майстор ставаш чирак,

започваш отначало и тогава разбираш, че

стената – това, което е вътре в нас,

е еднакво с това, което се вижда отвън.

Аз вярвам в нейното преодоляване,

ако е вярно, че тухлите сме именно ние.

Затова е необходимо разместване –

пътуване, което води до вътрешността,

за да опознаем по-добре своите страхове,

които са сякаш от мрамор и шептят…

Стената от гума, стената на плача;

пред нея – дете, което си играе на вратар.

Стената, която е отначало от желязо и цимент;

стената, която накрая става на пух и прах.

Стената расте и лека-полека те затваря –

дали заради войната, дали заради мира.

Стената е минавала през огън и вода,

на стената ѝ липсва единствено глас.

Стената – онази пред училище,

утрините, прекарани в строене на пясъчни кули,

и аз – в свойта самота.

Как мразех да препрочитам все същата история!

Вярно е, че всички сме малко или много ученици

и че имаме нужда от повторения,

дори и ако днес правилото е да губим време

и да не ни е съвсем до поклони.

Но ето, започвам с протегнати напред ръце –

не оправдания трябват, а много, много смелост.

Стената е болезнена, но не искам ръкавици –

остана ли долу, ще се чувствам по-зле.

Вместо това искам да я изкача непременно,

да загърбя всички страхове и тревоги

и да убия веднъж завинаги оня дървояд,

дето гризе съществото ми и ми носи слабост.

И ето ме вече на крака върху стената –

чувствам се по-различна, чувствам се по-истинска.

Щом погледна надалеч, виждам по-ясно

и как най-сетне да кажа „Чувствам се по-цяла!“ върху стената.

Стената…

• Artist:Anna Oxa
• Album:Ho un sogno (2003)