Синева [Sineva]

Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,

сякаш пролет и есен, и зима...

Твойта сянка над младата ръж се изви,

като кърпа синя.

Непрежалена тъжна шега, като яребица

се заобажда.

И една ароматна тъга почна лекичко

да те възражда.

Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи,

вероятно да те преживея.

А душата виновно, виновно мълчи,

само сянката мина през нея.

Само вятърът, вятърът вейна едва,

пиле някакво изписука.

Ах каква, ах каква синева, синева сме забравили

някога тука.

Синева, синева... сме забравили

някога тука. (x2)

• Artist:Plastic Bo.