Когато ти си отиваш [Kogato ti si otivaš] [English translation]

Когато ти си отиваш, моите ръце се отпускат и понякога се боя, че те няма да те докоснат. Когато ти си отиваш, аз се превръщам в едно очакване по тебе и зная, че това е само началото на твоето завръщане.

Когато ти си отиваш,

след тебе си тръгва нощта

и звъни тишината,

сякаш сгушена в ранния час.

Когато ти си отиваш,

след тебе си тръгва нощта

и остават след тебе

като три чудеса на света

твойте стъпки, паважът и аз.

Срещу мене дърветата тичат,

ветровете разперват крила

и очите ми викат: „Обичам!“,

и сърцето ми вика: „Ела!“,

и ръцете ми викат: „Обичам!“,

и очите ми викат: „Обичам!“,

и сърцето ми вика: „Ела, ела, ела!“

Когато ти си отиваш,

след тебе пристига денят

и усмихнат ми казва „добро утро“ лъчистият ден.

Когато ти си отиваш,

„добро утро“ ми казва деня,

„добро утро“ – това е най-големия радостен път,

с който ти се завръщаш при мен.

Когато ти си отиваш,

градът се пробужда от сън

и антените стенат под сребристия утринен мраз.

Когато ти си отиваш,

градът се пробужда от сън,

но е топло след тебе, сякаш три чудеса пеят вън:

твойте стъпки, паважът и аз.

Срещу мене дърветата тичат,

ветровете разперват крила

и очите ми викат: „Обичам!“,

и сърцето ми вика: „Ела!“,

и ръцете ми викат: „Обичам!“,

и очите ми викат: „Обичам!“,

и сърцето ми вика: „Ела, ела, ела!“

• Artist:Emilia Markova